Дебърска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебърска школа
Икона на Свети Теодор от представител на Дебърската школа, втората половина на XIX век
Други названияГаличко-реканска школа, Мияшка школа
Видиконопис,
дърворезба,
архитектура
ПериодXVIII – XIX век
ДържаваОсманска империя,
България,
Сърбия
ЦентърГари,
Галичник,
Осой,
Тресонче
Представители
РезбариПетър Филипов,
Макрий Негриев
ИконописциДичо Зограф
СтроителиАндрей Дамянов,
Георги Новаков Джонгар,
Китан Петров
Произведения
РезбаИконостасът в Бигорския манастир,
Иконостасът в „Свети Спас“, Скопие,
Иконостасът в „Успение Богородично“, Пазарджик
СградиСвети Пантелеймон“, Велес,
Свети Йоаким Осоговски“, Крива паланка,
Свети Никола“, Щип


Дебърската школа е художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в дебърските селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче. Тъй като всички тези населени места са разположени в историкогеографската област Река, школата е известна и под името Галичко-реканска школа. Трето наименование, под което се среща, е Мияшка школа по регионалното наименование на местните българи – мияци.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Майстори строители от фамилията Чупровски във Видин, 1910 г.

Не са запазени конкретни данни за основоположниците и зараждането на Дебърската школа, но сведения показват, че към XVIII век датират някои създадени в областта майсторски творби на живописта и дърворезбата. Първият известен поименно представител на Дебърската художествена школа е Неделко от Росоки.[4]

С времето уменията са предадени и на следващите поколения дебърчани и са оказали влияние и върху местното строителство и архитектура. Родовите общности от местни резбари и иконописци се разрастват на фона на всеобщия културен подем по време на Възраждането и отделни техни представители получават образование в Атон и Италия.

Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник Гиновски и Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството – Филиповци от село Гари с най-видни представители братята Петър, Марко, Йован и Йосиф Филипови, както и Филиповци от село Осой с най-виден представител Филип Аврамов. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огненов, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максевски от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче и много други. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

Наследството на Дебърската школа е в две основни направления – живопис и дърворезба.

Икона на Свети Георги на представител на Дебърската школа от 1861 година

Дебърската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика, примесена понякога с наивизъм. Наивизмът е характерен и за останалите възрожденски иконописни школи – Тревненска, Самоковска и Банска, от последните две от които Дебърската изпитва силно влияние. В Дебърско са създадени и редица по-скоро занаятчийски творби, примитиви, които обаче не се причисляват към наследството на тази школа, въпреки че са носители на някои нейни стилови особености.

В областта на дърворезбата Дебърската школа има постижения, които се оценяват като едни от най-ценните произведения на резбарското изкуство на територията на Балканския полуостров. Стилови особености на дебърската дърворезба са наивизъм в старозаветните и новозаветните сцени и фината орнаментация с изображения на растения и животни. В резбата си дебърските майстори, наред с утвърдените християнски символи, вплитат лозови, дъбови и акантови листа, розетки и по-рядко плодове.

Владишки трон от 1848 година, дело на представител на Дебърската школа. Експонат на Националния исторически музей, София

Известни произведения на дебърското резбарско изкуство са иконостасите в:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Друмев, Димитър. Резбарско изкуство. София, Издателство на БАН, 1989. с. 40.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  3. Енциклопедия България, том 2, София, Издателство на БАН, 1981. Статия „Дебърска художествена школа“.
  4. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 9.